I.

Тя седи зад пишещата машина с цигара в уста, натежала, обгоряла, пръсти, заровени в клавишите и лице, наполовина изтрито от сутрешната светлина. Тя подозира, че нещо не е наред, но не знае къде. Не пише думи, пише букви и се опитва да научка вярната фраза, която ще изсипе целия текст, но се посипва само цигарена пепел, стрита между зъбите.

Той преравя разбъркания гардероб, дрехите са измачкани и oдърпани, отново в последния момент, сякаш има друг, в който да върши каквото и да било. Радиото обърква вълните и предава две програми едновременно, колебае се дали да прескочи до другата стая и да го настрои или да побърза да се облече. Вече наистина не помни какво търсеше.

Той върви по улицата, твърде рано сутринта и в студа, оглежда се често назад, кафенетата едва отварят, и той бърза, все по- смътно, костна музика през слушалките му дава ритъм и някаква представа за история, но знае ли кога нещо започва ако не го познава.