Поетът

(в съавторство с Ясен Василев)

поетът който живее в таванската стая слуша дъжда

и през малкия овален прозорец просветват разтворени светкавици

той лежи притиснат между твърдото право легло и наклоненият покрив

гредите миришат винаги на стъкло

той ги отчупва и всяка нощ дупката се разраства тихо

отронени сажди по пръстите му и под ноктите

никога не се измиват

но се впиват

и засъхват в кожата му

и през нея засмукани в дългите вени

оцветяват кръвта му в мътно черно

понякога той е просто изправен и наблюдава ниския град раздвоен и разтворен от

рамката на прозореца

къщите светят и от тесните им балкони

се подават прехвърлени през перилата момичета

винаги се страхува че ще паднат

но те само остават

наполовина провесени

и в непримигващите им очи улицата е овално унесена

някога той беше конте носеше сака и папионки и копринени ризи по последна мода

подстригваше и сресваше косата си грижливо мажеше я с помада

избръсваше се гладко понякога се порязваше и после хващаше коричка

напъхваше кърпичка за нос която никога не ползваше да се подава до ревера

водеше празни разговори с пълни чаши в ръка по ред изискани места

и дневник водеше някога но откакто само този ден непрестанно се повтаря

и календарът спря да функционира и кукувичката в часовника получи пристъпи

вече няма нужда от това

от него вече няма нужда

той е фрагментиран и

пъзелът не може да се нареди

понякога само лежи

с дни

изпънал тялото си в дължината на сиво-жълтите чаршафи

и се вслушва в звуците от долните етажи

или мишките които притичват в кухините на сградите

и прегризват кабелите

когато всички лампи угаснат

те тръгват

поетът изпълзява и задълбават в плътта му

загризват очакването и потича краят му

косъм по косъм изтръгват брадата му

оглозгват косите и костите му

шумно хрускат умората и досадата

после понасят остатъците от ненужното оголено тяло

и го захвърлят в прогизналите мухлясали книги със скатологии и с есхатологии

ексхибиционизъм в канализацията и време да облече нова материя