И когато той разбра…

И когато той разбра, че може да е всички, се пръсна и се разсипа и се втри в улицата, в прага на кафенето, полепна по вратата и обувките на минувачите и на прах в захарниците и чашите им и те го понесоха из града. Всяка пукнатина. И  всяка дума бе той. Едновременно на безброй места. И много той, говореше в разговорите им, предаваше се в допира им, пътуваше през изкуствените граници, просеше в ъглите или се целуваше на пейките. Намери много тела, спря да ги вижда, мислеше много идеи, спря да ги вярва. Стана звуци в оркестралните зали и после мълчание в първите часове на сутринта. И после чу бог да му шепне нещо зад него от лявата му страна, но не отговори, а само се разтече с дъжда в канала. Дълго време плува докато не пресъхна и пролази обратно на улицата. И стана трамвайни релси и стана пътник по тях и се събра обратно в предишното пръснато тяло и продължи да пътува. Но не той сега.